ЗА НАС

- Какво правим?

- Картографираме културна инфраструктура

- Какво? Какво?

- Културна инфрструктура

- Аха

- Искаме да опишем съществуващите културни структури в София

- Какво?

 

1. Oбхождаме обекти на науката и образованието, училища, университети, културни центрове, музеи, галерии, театри, кина, концертни зали, библиотеки, паметници, религиозни обекти и други.

- Но защо тях?

- В момента липсва единна база данни за тези места. Част от тях обективно функционират като обекти на културата, но други от тях имат огромен потенциал да бъдат използвани като такива. Например едно училище традиционно се мисли единствено като образователна инфраструктура за ученици, но едновременно с това в него има идеални пространсва, които могат да отворят врати за “широката публика” - обширните дворове, физкултурните салони, могат да се превръщат в сцени за култура. Освен това в разговори с директори  стана ясно, че те биха съдействали за подобен тип партньорства.

 

- Да опишем културата с числа?

  • В София има  293 училища и професионални гимназии и 7 национални училища* (данни РИО София - град) - От тях сме обиколили 207;
  • В София има 241 детски градини (данни РИО София - град) - От тях сме обиколили 196;
  • В София има 159 читалища! (данни от Мин. на културата) - От тях сме обиколили 74 (виж Работилница “Читалища”);
  • В София има 22 университета (данни от Министерство на образованието) - Обиколили сме ги всички;
  • В София има над 70 религиозни храма - От тях сме обиколили 71!?
  • В София има над … музеи, галерии, кина, театри, зали и т.н. - всъщност никой не е съвсем сигурен колко са, а непрекъснато се раждат нови и нови!

2. Не спираме до тук. По- интересна ни беше потенциалната културна инфраструктура.

- Потенциална?

- Това е субективният поглед на картографа върху града. Той се фокусира върху баналностите на всекидневните ни гледки, за да привиди в тях потенциал за културно пространство. Без да подготвяме предварителен списък с критeрии, спрямо които да търсим потенциални обекти, оставихме окото на всеки от екипа да регистрира такива.

И ето какво се получи:

2.1. Тук попаднаха обекти, които са изпразнени от съдържание, изгубили са своята първоначална функция и сега могат да станат поле за културно събитие. Такива са например ТЕЦ-ове, индустриални зони, изоставени сгради и др.

=> за повече информация виж Работилница “Индустриално наследство”

2.2. Тук попаднаха банални гледки от градския интериор, улици и площади

Като например картографираната площадка на метростанция Мусагеница сме привидяли като потенциална сцена. Или “улицата с кестените” в Надежда привиждаме като подходящо за фестивал, релсите на трамваите към Студeнтски град за нова велоалея с атракции.

2.3. Тук попаднаха обекти, които се рушат или са в много лошо състояние. В този смисъл в разрухата виждаме потенциално поле за действие на културата, която да възстанови мястото. Това са:  жилищни сгради и къщи, изоставени, промишлени сгради, строежи, водни кули, канали, мостове, подлези, надлези, трамвайни релски, трафопостове, изоставени пазари. Интервенции известни по света и като конверсия.

И по-конкретно:

- Тук попаднаха и някои от бившите софийски бани: Централна минерална баня, баните в Юч бунар, Горна баня и Овча купел

=> за повече информация виж таблото “София отива на баня”

- Тук попаднаха Старите софийски кина: бивше кино "Димитър Благоев", бивше кино "Москва", бивше кино Модерен театър, бивше кино "Левски", бивше кино "СЕРДИКА", старото кино “Аврора”, Летен кинотеатър Лозенец

=> за повече информация виж таблото “София отива на кино”

- Тук, макар и нееднозначно, се озоваха пазарите на София - дали Женският пазар, пазар Димитър Петков или Птичият пазар на бул. Данаил Николаев са съществуващи или потенциални обекти на културата... Изобщо видели сме ги като “културни”, но не сме съвсем сигурни дали искаме да стават “по-културни”, тоест по-чисти и прегледни, по-подходящи за култура, или в момента са “достатъчно културни” - тоест достатъчно шарени и “типични”, за да може, с малко ПР, тълпи от артисти, публика и чужденци с фотоапарати да се втурнат към тях ;)

=> за повече информация виж таблото “Шоп-ing”

2.4. Тук в контекста на пазарите и шоп-ingа, установихме, че сме картографирали и “ненужно” (както ни се стори) количество търговски обекти и заведения - от молове и хипермаркети, през малки “скрити” магазинчета, от лъскави “арт-барове”,  до къде “долни”, къде “мазни” квартални кръчми и “тежки” механи. Тук попадна и особената драма на софийския нощен живот - Студентски град. Тези обекти ни отведоха в две посоки:

- От една страна, търговските обекти (особено молове и хипермаркети) вече са места за културни събития - там “култура” и публика лесно се срещат. В този смисъл ние непрекъснато сме допълвали търговската с културна функция.

- От друга страна, обектите като клубовете в Студентски град:

- от чалгата: Ориент 33, клуб Плаза, бившият Клуб 13 

- до алтернатива: клуб Строежа, клуб Маската 

- се оказаха съвсем друг казус. Тези “бивши” обекти от социалистическата културна и социална инфраструктура след ‘89 се отдават под наем от отговoрните дъражвни институции на чист пазарен принцип. И така “невидимата ръка” на пазара моделира “културния пейзаж” не само на Студентски град, но и този на НДК, Син Сити, част от Старите софийските кина (напр. Изток) и т.н.

Не ни се искаше да картографираме тези места, това беше друг вид разруха, която забелязахме - разруха на функцията. Има я, уж е такава, такава ли е?! Но всъщност не е! Не може да бъде...или не ни се иска да бъде..? И какво е, какво я правим - ами картографираме...

=> за повече информация виж таблото “WTF?!”

2.5. Тук попадна и зелената система на София... та така благодарение на немския архитект Мусман имаме много зелени пространства в града, което според нас е равнозначно и на огромен потенциал за насищане с  културно съдържание.

За любителите на силните усещания, екстремните спортове и къмпинга и домашната зимнина препоръчваме ;) :

  • парк Студентски - новият дом на софийския скейтпарк - още слабо посещаван, но пък вече гордо обучаващ бъдещи скейт-кадри на НСА в олимпийкската дисциплина скейтборд; 
  • Парк Въртопо - там има гора, много гора, има огнища и места за варене на зимнина, има река - чудесна мръсна река, има и гробище - тихо и приятно гробище, има и метро - високо над главите и два квартала - Младост и Мусагеница - по страните; (*снимки: STUD_01_51)
  • Северния парк - с чудесни соц катерушки, доста добро количество неизползвани в момента елементи на градския дизайн, тъмни алейки, една кръчма и индустиална зона с железопътни релси и поле по страните  (а по полето казват вървял нелегален криминален канал за крадени коли, но по-често може да видите препускащи каубои на огромни черни коне от близката конна база до Илиенци) (*снимки: NAD_01_87)
  • Не трябва да подминаваме и огромния потенциал на междублоковите пространства, които могат да се обживяват, дори само със съседски културни събития 

=> за повече по въпроса за трите парка и зелената ситема виж Работилница “Публични пространства и зелена система”

Така цялостно “картографирахме”, че станa шарена мозайка от 1472 обекта, от които нарочихме за “потенциални” 243, а от тях “проблемни” 222. Въпреки, че София като столица е най-наситена с “култура” и огромна част от културната инфраструктура на национално ниво се намира тук, ние сме успяли да открием не малко количество “нови”, от една страна, а от друга “провокативни” с проблемите си обекти, които сме пожелали да напълним, трансформираме, наситим и допълним (а някои може би малко да позакъпем, обезпаразитим и може би дори кастрираме с най-добри намерения) с култура.