«ј Ќј—

-  акво правим?

-  артографираме културна инфраструктура

-  акво?  акво?

-  ултурна инфрструктура

- јха

- »скаме да опишем съществуващите културни структури в —офи€

-  акво?

 

1. Oбхождаме обекти на науката и образованието, училища, университети, културни центрове, музеи, галерии, театри, кина, концертни зали, библиотеки, паметници, религиозни обекти и други.

- Ќо защо т€х?

- ¬ момента липсва единна база данни за тези места. „аст от т€х обективно функционират като обекти на културата, но други от т€х имат огромен потенциал да бъдат използвани като такива. Ќапример едно училище традиционно се мисли единствено като образователна инфраструктура за ученици, но едновременно с това в него има идеални пространсва, които могат да отвор€т врати за “широката публика” - обширните дворове, физкултурните салони, могат да се превръщат в сцени за култура. ќсвен това в разговори с директори  стана €сно, че те биха съдействали за подобен тип партньорства.

 

- ƒа опишем културата с числа?

  • ¬ —офи€ има  293 училища и професионални гимназии и 7 национални училища* (данни –»ќ —офи€ - град) - ќт т€х сме обиколили 207;
  • ¬ —офи€ има 241 детски градини (данни –»ќ —офи€ - град) - ќт т€х сме обиколили 196;
  • ¬ —офи€ има 159 читалища! (данни от ћин. на културата) - ќт т€х сме обиколили 74 (виж –аботилница “„италища”);
  • ¬ —офи€ има 22 университета (данни от ћинистерство на образованието) - ќбиколили сме ги всички;
  • ¬ —офи€ има над 70 религиозни храма - ќт т€х сме обиколили 71!?
  • ¬ —офи€ има над … музеи, галерии, кина, театри, зали и т.н. - всъщност никой не е съвсем сигурен колко са, а непрекъснато се раждат нови и нови!

2. Ќе спираме до тук. ѕо- интересна ни беше потенциалната културна инфраструктура.

- ѕотенциална?

- “ова е субективни€т поглед на картографа върху града. “ой се фокусира върху баналностите на всекидневните ни гледки, за да привиди в т€х потенциал за културно пространство. Ѕез да подготв€ме предварителен списък с критeрии, спр€мо които да търсим потенциални обекти, оставихме окото на всеки от екипа да регистрира такива.

» ето какво се получи:

2.1. “ук попаднаха обекти, които са изпразнени от съдържание, изгубили са сво€та първоначална функци€ и сега могат да станат поле за културно събитие. “акива са например “≈÷-ове, индустриални зони, изоставени сгради и др.

=> за повече информаци€ виж –аботилница “»ндустриално наследство”

2.2. “ук попаднаха банални гледки от градски€ интериор, улици и площади

 ато например картографираната площадка на метростанци€ ћусагеница сме привид€ли като потенциална сцена. »ли “улицата с кестените” в Ќадежда привиждаме като подход€що за фестивал, релсите на трамваите към —тудeнтски град за нова велоале€ с атракции.

2.3. “ук попаднаха обекти, които се рушат или са в много лошо състо€ние. ¬ този смисъл в разрухата виждаме потенциално поле за действие на културата, ко€то да възстанови м€стото. “ова са:  жилищни сгради и къщи, изоставени, промишлени сгради, строежи, водни кули, канали, мостове, подлези, надлези, трамвайни релски, трафопостове, изоставени пазари. »нтервенции известни по света и като конверси€.

» по-конкретно:

- “ук попаднаха и н€кои от бившите софийски бани: ÷ентрална минерална бан€, баните в ёч бунар, √орна бан€ и ќвча купел

=> за повече информаци€ виж таблото “—офи€ отива на бан€”

- “ук попаднаха —тарите софийски кина: бивше кино "ƒимитър Ѕлагоев", бивше кино "ћосква", бивше кино ћодерен театър, бивше кино "Ћевски", бивше кино "—≈–ƒ» ј", старото кино “јврора”, Ћетен кинотеатър Ћозенец

=> за повече информаци€ виж таблото “—офи€ отива на кино”

- “ук, макар и нееднозначно, се озоваха пазарите на —офи€ - дали ∆енски€т пазар, пазар ƒимитър ѕетков или ѕтичи€т пазар на бул. ƒанаил Ќиколаев са съществуващи или потенциални обекти на културата... »зобщо видели сме ги като “културни”, но не сме съвсем сигурни дали искаме да стават “по-културни”, тоест по-чисти и прегледни, по-подход€щи за култура, или в момента са “достатъчно културни” - тоест достатъчно шарени и “типични”, за да може, с малко ѕ–, тълпи от артисти, публика и чужденци с фотоапарати да се втурнат към т€х ;)

=> за повече информаци€ виж таблото “Ўоп-ing”

2.4. “ук в контекста на пазарите и шоп-ingа, установихме, че сме картографирали и “ненужно” (както ни се стори) количество търговски обекти и заведени€ - от молове и хипермаркети, през малки “скрити” магазинчета, от лъскави “арт-барове”,  до къде “долни”, къде “мазни” квартални кръчми и “тежки” механи. “ук попадна и особената драма на софийски€ нощен живот - —тудентски град. “ези обекти ни отведоха в две посоки:

- ќт една страна, търговските обекти (особено молове и хипермаркети) вече са места за културни събити€ - там “култура” и публика лесно се срещат. ¬ този смисъл ние непрекъснато сме допълвали търговската с културна функци€.

- ќт друга страна, обектите като клубовете в —тудентски град:

- от чалгата: ќриент 33, клуб ѕлаза, бивши€т  луб 13 

- до алтернатива: клуб —троежа, клуб ћаската 

- се оказаха съвсем друг казус. “ези “бивши” обекти от социалистическата културна и социална инфраструктура след ‘89 се отдават под наем от отговoрните дъражвни институции на чист пазарен принцип. » така “невидимата ръка” на пазара моделира “културни€ пейзаж” не само на —тудентски град, но и този на Ќƒ , —ин —ити, част от —тарите софийските кина (напр. »зток) и т.н.

Ќе ни се искаше да картографираме тези места, това беше друг вид разруха, ко€то забел€захме - разруха на функци€та. »ма €, уж е такава, такава ли е?! Ќо всъщност не е! Ќе може да бъде...или не ни се иска да бъде..? » какво е, какво € правим - ами картографираме...

=> за повече информаци€ виж таблото “WTF?!”

2.5. “ук попадна и зелената система на —офи€... та така благодарение на немски€ архитект ћусман имаме много зелени пространства в града, което според нас е равнозначно и на огромен потенциал за насищане с  културно съдържание.

«а любителите на силните усещани€, екстремните спортове и къмпинга и домашната зимнина препоръчваме ;) :

  • парк —тудентски - нови€т дом на софийски€ скейтпарк - още слабо посещаван, но пък вече гордо обучаващ бъдещи скейт-кадри на Ќ—ј в олимпийкската дисциплина скейтборд; 
  • ѕарк ¬ъртопо - там има гора, много гора, има огнища и места за варене на зимнина, има река - чудесна мръсна река, има и гробище - тихо и при€тно гробище, има и метро - високо над главите и два квартала - ћладост и ћусагеница - по страните; (*снимки: STUD_01_51)
  • —еверни€ парк - с чудесни соц катерушки, доста добро количество неизползвани в момента елементи на градски€ дизайн, тъмни алейки, една кръчма и индустиална зона с железопътни релси и поле по страните  (а по полето казват върв€л нелегален криминален канал за крадени коли, но по-често може да видите препускащи каубои на огромни черни коне от близката конна база до »лиенци) (*снимки: NAD_01_87)
  • Ќе тр€бва да подминаваме и огромни€ потенциал на междублоковите пространства, които могат да се обжив€ват, дори само със съседски културни събити€ 

=> за повече по въпроса за трите парка и зелената ситема виж –аботилница “ѕублични пространства и зелена система”

“ака ц€лостно “картографирахме”, че станa шарена мозайка от 1472 обекта, от които нарочихме за “потенциални” 243, а от т€х “проблемни” 222. ¬ъпреки, че —офи€ като столица е най-наситена с “култура” и огромна част от културната инфраструктура на национално ниво се намира тук, ние сме усп€ли да открием не малко количество “нови”, от една страна, а от друга “провокативни” с проблемите си обекти, които сме пожелали да напълним, трансформираме, наситим и допълним (а н€кои може би малко да позакъпем, обезпаразитим и може би дори кастрираме с най-добри намерени€) с култура.