–аботилници, „италищата на —офи€

„италищата и  ултурната карта на —офи€

 - «ащо читалищата? – това беше един от често срещаните въпроси, които ни б€ха задавани докато посещавахме столичните читалища, попълвайки информаци€та за “ ултурната карта на —офи€”.

 акви б€ха причините да обърнем по-гол€мо внимание на читалищата?

ѕървата причина беше т€хната относителна равномерна разпределеност по ц€лата територи€ на града. «а разлика от повечето културни обекти, които се срещат предимно в централните части на —офи€, читалища има и в центъра и в перифери€та.

 

Ќещо повече, много често, в периферните райoни читалищата са единствените културни институции освен училището и църквата.

¬тората причина поради ко€то избрахме читалищата е традици€та. „италищата са традиционна и чисто българска културна институци€, ко€то се заражда през възраждането, преминава през всички промени на обществото ни и оцел€ва до днес.

“ретата причина е общодостъпността на читалищата. “е са обществена институци€, ко€то е отворена за всички членове на обществото.

“ези са трите основни мотива, които насочиха вниманието ни към „»“јЋ»ўј“ј.

¬секи един от т€х носи със себе си предимства и недостатъци за институци€та, улеснени€ и проблеми.

ѕо време на картографирането на културните обекти в —офи€, ние непрекъснато откривахме противоречи€ в т€хното съществуване. ѕред нас изникваха красиви, по-често тъжни, а пон€кога направо абсурдни гледки. ¬сичко това привлече интереса ни за един по-задълбочен анализ, на който, този проект дава само началото, постав€йки въпроси и търсейки точната им формулировка, което, казват, е половината път към отговорите.

» така, какво всъщност представл€ват читалищата?

¬ български€т тълковен речник е записано:

“1.  ултурна институци€ за разпростран€ване на знани€ и култура, особено активна през ¬ъзраждането.

2. —града, в ко€то се помещава такава институци€. ¬ читалището имаше библиотека, театрален салон, зала за репетиции.”

¬ българо-английски€т речник, думата се превежда като: community centre, library/cultural club; reading-room, library

ƒефиници€та, ко€то дава уикипеди€ е: “ „италището е типична за Ѕългари€ обществена институци€, ко€то изпълн€ва учебно-просветителски функции и самодейност.”

ќт тези определени€ си прав€ заключението, че читалището е обществена културна институци€ с дълга истори€. ≈дно доста широко определение, което, признавам, би било по м€рка и на други обекти, така че не претендирам за точност, а и в момента въпросът не е в това. ¬ъпросът, който си задавам е дали това определение подхожда на читалищата, които посетих? » доколко им е по м€рка? ƒали облечени в него, то им стои като ушит по поръчка костюм или като дрехи взети назаем от н€колко поколени€ роднини с различни габарити? —нимките на фасадите на н€колко различни читалища говор€т сами за себе си, така че ги остав€м без коментар. 

¬ последващите редове, ще се опитам накратко да разгледам читалищата според: време (историчност), м€сто (разположението върху картата на града), физически характеристики (архитектура - пространство и визи€) и общество (ситуирането им в общността).

 ¬реме

„италищата са се по€вили преди около 150 години. “…първите подобни форми на народна самодейност възникват през 1856 г. в —вищов, Ћом и Ўумен … ѕо времето на българското ¬ъзраждане работ€т над 130 читалища, благодарение на усили€та на по-заможни и просветени възрожденци.” (уикипеди€). ѕрез този век и половина българското общество е преминало през н€колко много различни стадии на развитие. Ћюбопитството и наивността на възраждането се смен€ със стремежа към европеизиране и структуриране след освобождението. —лед това започва изграждането на  комунистическо общество по съветски модел с ранни€ идеализъм и последвали€ формализъм завършил с разпадане на структурите, объркване и хаос. » накра€, започва процеса на изграждане на демократично общество основано на пазарна икономика, който малко или много продължава и в момента. ¬ъпросът, който си задавам е усп€ват ли читалищата, като структури т€сно свързани с обществото, да следват тези промени?

»нтериорите определено дават надежди, че посоката е правилна и рано или късно щом едни са успели и другите ще го направ€т... н€кой ден.

ќказва се че короната на истори€та е тежка, а интерци€та трудно преодолима.

¬ сферата на предположени€та си мисл€, че взаимовръзката между визи€та и работата на читалищата много по-често съвпадат отколкото не, т.е. както изглеждат така и работ€т. ¬се пак, този въпрос подлежи на допълнително изследване.

ћ€сто

 акто стана €сно още от началото, читалищата са разположени както в перифери€та, така и в центъра на града. ќбикновено, когато се говори за културни обекти и т€хното местоположение ги раздел€ме на централни и периферни.  ато проблем на периферните културни обекти се подчертава затруднени€т достъп от страна на публиката. ѕри читалищата, обаче е различно. “е са локални културни институции! “ова означава, че техните ползватели са винаги близко до т€х. ќзначава също, че читалищата в перифери€та не би тр€бвало да страдат от липса на интерес, дори напротив, в перифери€та те са единствените достъпни за всеки културни обекти, докато централните читалища тр€бва да се конурират с гол€мо разнообразие от места и събити€.

 ак тогава м€стото вли€е на т€хната достъпност/недостъпност и вли€е ли изобщо? ѕо път€ на логиката не би тр€бвало. јко едно читалище е известно и посещавано от местните хора, то какво значение има ако не може да бъде забел€зано от случйно попаднал в района човек? ƒруг е въпросът как да стане попул€рно сред хората в квартала. Ќо това не е въпрос на разположение … е, може би само малко. ћного по-интересно е съществуването на читалища-фантоми.  ато примера с читалище, което би тр€бвало да се намира на главен булевард в центъра (според адреса об€вен на сайта на района), но единствената следа, ко€то открих от него беше логото му залепено на звънеца на домофоните. ћоже би се е преместило на друг адрес? ћоже, но не усп€х да разбера. ѕо-важното обаче е, че двамата човека живеещи във входа не знаеха там да е имало читалище.


‘изически характеристики

„италището е общинска институци€. — други думи общината дава известно количество средства, което разбира се е недостатъчно. ѕовечето от т€х са изградени по комунистическо време. »мат сграден фонд, но н€мат пари за поддръжка. «а да се намер€т пари, помещени€ се отдават под наем. ¬ н€кои случаи безогледно – в читалища може да се вид€т магазини за хранителни  стоки, за домашни любимци, железарии, домашни потреби… ¬ други случаи, за съжаление по-р€дко, имаме едно по-селективно избиране на наемателите – снимачни студиа и детски центрове.

≈дно от най-трудните, почти невъзможни, за запазване и поддържане неща се оказва киносалона. √ол€мо пространство и скъпа техника…  ¬ резултат, по мои наблюдени€ е останал един единствен работещ киносалон в софийските читалища. ƒругите са пустеещи тъмни пещери или дадени под наем н€къде по-успешно (снимачно студио), а другаде салонът се превръща в... суперматкет.

 ’ронична липса на пари! “ова ми бе повторено толкова пъти на брой, колкото беше бро€т на посетените от мен читалища. “ака е, но на н€кои места липсата личи много повече отколкото на други. Ќ€къде ми казваха “н€маме средства за киносалона, но се хванахме и с общи усили€ ремонтирахме фоайето му и сега го използваме като репетиционна.” ƒругаде казваха – “н€ма средства.” ќтивайки в едно читалище заварих председател€ му в процес на бо€дисване.  аза ми, че с парите, които имат и помоща на хората от околността са успели да направ€т читалището им да изглежда добре. ƒругаде се оплакаха, че след ремонта младежи от квартала надраскали стените. ћисл€ си какво би се получило, ако се покан€т въпросните младежи да нарисуват стените? ƒали ще им се иска да драскат след това? » какво ли би станало, ако се помол€т учениците в околните училища да дадат идеи за читалището? » защто само учениците? ћоже би всички хора от района? ћоже би така ще се оформи нещо като обществен клуб, където да се срещат живеещите наоколо. “ака стигаме до последната за тази стати€, гледна точка...

 
ќбществото

—поред ”икипеди€ в читалищата се прави “отбел€зване на обществено значими събити€ за града и празници, организиране на конференции и градски събрани€. Ќ€кои читалища през '90-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове.”

¬сичко това предполага участието на “хората от квартала”, т€хната осведоменост за събити€та и въобще съществуването на читалище наблизо. ¬еднъж,  търсейки читалище в непознат за мен район, питах случайно минаващи наблизо хора, които не знаеха къде е читалището. —лед това, когато го открих, ми казаха “който иска ни намира, н€маме нужда от реклама.” Ќа друго м€сто ми об€сниха: “не даваме салона под наем, използваме го за наши нужди само” или “не може да даваме салона под наем. “ой е посто€нно зает.” ћоже и така да е, но беше свободен, когато б€х там.

Ќа едно м€сто ми се оплакаха: “училищата набл€гат на извънкласните дейности и читалищата остават настрани”, а другаде ми казаха: “ние н€маме курсове за възрастни, всички са само за деца”…

Ќе мога да прецен€ дали читалищата работ€т добре с обществеността, но впечатление€та ми от по-гол€мата част е за безлюдни места. ¬ програмите има много курсове и уроци (предимно за деца), но не са толкова много събити€та, които може да се посет€т или предоставените възможности за из€ва на хора извън курсистите.

ћ€сто, където пенсионерите са винаги добре дошли да се вид€т и да прочетат по н€кой вестник и изложба във фоайе-репетиционна

ћрежата на читалищата е една изградена структура, съществуваща материална база, ко€то тр€бва да се развива, да търси нови начини на привличане на хората. Ќачини да бъдат превърнати в истински центрове на обществото, особено в перифери€та, където те са почти единствените носители на култура. ¬ъпреки, че читалищата са уникална институци€, може би е възможно да се черпи от опита на институции като “community centers” и “art centers” по света, както и от по-новите, но по-приспособени към пазарните услови€ културни центрове, магазинчета-раборилници и други креативни места намиращи се в централните райони и тогава, един ден … киносалоните отново ще се върнат.

 

 

 

Ѕиблиографи€:

  1. www.culturemap.bg
  2. ”икипеди€, свободната енциклопеди€ - http://bg.wikipedia.org/wiki/„италище
  3. “ълковен речник на думите в български€ език - http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/читалище

 

јвторът предупреждава, че впечатлени€та му са на базата на посетените от него 35-40 софийски читалища и се извин€ва за допуснати неточности.

 

 

 

 

арх. ÷ветелина ѕанова

 

 

—нимки: Phelia Barouh