Работилници, Читалищата на София

Читалищата и Културната карта на София

 - Защо читалищата? – това беше един от често срещаните въпроси, които ни бяха задавани докато посещавахме столичните читалища, попълвайки информацията за “Културната карта на София”.

Какви бяха причините да обърнем по-голямо внимание на читалищата?

Първата причина беше тяхната относителна равномерна разпределеност по цялата територия на града. За разлика от повечето културни обекти, които се срещат предимно в централните части на София, читалища има и в центъра и в периферията.

 

Нещо повече, много често, в периферните райoни читалищата са единствените културни институции освен училището и църквата.

Втората причина поради която избрахме читалищата е традицията. Читалищата са традиционна и чисто българска културна институция, която се заражда през възраждането, преминава през всички промени на обществото ни и оцелява до днес.

Третата причина е общодостъпността на читалищата. Те са обществена институция, която е отворена за всички членове на обществото.

Тези са трите основни мотива, които насочиха вниманието ни към ЧИТАЛИЩАТА.

Всеки един от тях носи със себе си предимства и недостатъци за институцията, улеснения и проблеми.

По време на картографирането на културните обекти в София, ние непрекъснато откривахме противоречия в тяхното съществуване. Пред нас изникваха красиви, по-често тъжни, а понякога направо абсурдни гледки. Всичко това привлече интереса ни за един по-задълбочен анализ, на който, този проект дава само началото, поставяйки въпроси и търсейки точната им формулировка, което, казват, е половината път към отговорите.

И така, какво всъщност представляват читалищата?

В българският тълковен речник е записано:

“1. Културна институция за разпространяване на знания и култура, особено активна през Възраждането.

2. Сграда, в която се помещава такава институция. В читалището имаше библиотека, театрален салон, зала за репетиции.”

В българо-английският речник, думата се превежда като: community centre, library/cultural club; reading-room, library

Дефиницията, която дава уикипедия е: “ Читалището е типична за България обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност.”

От тези определения си правя заключението, че читалището е обществена културна институция с дълга история. Едно доста широко определение, което, признавам, би било по мярка и на други обекти, така че не претендирам за точност, а и в момента въпросът не е в това. Въпросът, който си задавам е дали това определение подхожда на читалищата, които посетих? И доколко им е по мярка? Дали облечени в него, то им стои като ушит по поръчка костюм или като дрехи взети назаем от няколко поколения роднини с различни габарити? Снимките на фасадите на няколко различни читалища говорят сами за себе си, така че ги оставям без коментар. 

В последващите редове, ще се опитам накратко да разгледам читалищата според: време (историчност), място (разположението върху картата на града), физически характеристики (архитектура - пространство и визия) и общество (ситуирането им в общността).

 Време

Читалищата са се появили преди около 150 години. “…първите подобни форми на народна самодейност възникват през 1856 г. в Свищов, Лом и Шумен … По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.” (уикипедия). През този век и половина българското общество е преминало през няколко много различни стадии на развитие. Любопитството и наивността на възраждането се сменя със стремежа към европеизиране и структуриране след освобождението. След това започва изграждането на  комунистическо общество по съветски модел с ранния идеализъм и последвалия формализъм завършил с разпадане на структурите, объркване и хаос. И накрая, започва процеса на изграждане на демократично общество основано на пазарна икономика, който малко или много продължава и в момента. Въпросът, който си задавам е успяват ли читалищата, като структури тясно свързани с обществото, да следват тези промени?

Интериорите определено дават надежди, че посоката е правилна и рано или късно щом едни са успели и другите ще го направят... някой ден.

Оказва се че короната на историята е тежка, а интерцията трудно преодолима.

В сферата на предположенията си мисля, че взаимовръзката между визията и работата на читалищата много по-често съвпадат отколкото не, т.е. както изглеждат така и работят. Все пак, този въпрос подлежи на допълнително изследване.

Място

Както стана ясно още от началото, читалищата са разположени както в периферията, така и в центъра на града. Обикновено, когато се говори за културни обекти и тяхното местоположение ги разделяме на централни и периферни. Като проблем на периферните културни обекти се подчертава затрудненият достъп от страна на публиката. При читалищата, обаче е различно. Те са локални културни институции! Това означава, че техните ползватели са винаги близко до тях. Означава също, че читалищата в периферията не би трябвало да страдат от липса на интерес, дори напротив, в периферията те са единствените достъпни за всеки културни обекти, докато централните читалища трябва да се конурират с голямо разнообразие от места и събития.

Как тогава мястото влияе на тяхната достъпност/недостъпност и влияе ли изобщо? По пътя на логиката не би трябвало. Ако едно читалище е известно и посещавано от местните хора, то какво значение има ако не може да бъде забелязано от случйно попаднал в района човек? Друг е въпросът как да стане популярно сред хората в квартала. Но това не е въпрос на разположение … е, може би само малко. Много по-интересно е съществуването на читалища-фантоми. Като примера с читалище, което би трябвало да се намира на главен булевард в центъра (според адреса обявен на сайта на района), но единствената следа, която открих от него беше логото му залепено на звънеца на домофоните. Може би се е преместило на друг адрес? Може, но не успях да разбера. По-важното обаче е, че двамата човека живеещи във входа не знаеха там да е имало читалище.

Физически характеристики

Читалището е общинска институция. С други думи общината дава известно количество средства, което разбира се е недостатъчно. Повечето от тях са изградени по комунистическо време. Имат сграден фонд, но нямат пари за поддръжка. За да се намерят пари, помещения се отдават под наем. В някои случаи безогледно – в читалища може да се видят магазини за хранителни  стоки, за домашни любимци, железарии, домашни потреби… В други случаи, за съжаление по-рядко, имаме едно по-селективно избиране на наемателите – снимачни студиа и детски центрове.

Едно от най-трудните, почти невъзможни, за запазване и поддържане неща се оказва киносалона. Голямо пространство и скъпа техника…  В резултат, по мои наблюдения е останал един единствен работещ киносалон в софийските читалища. Другите са пустеещи тъмни пещери или дадени под наем някъде по-успешно (снимачно студио), а другаде салонът се превръща в... суперматкет.

 Хронична липса на пари! Това ми бе повторено толкова пъти на брой, колкото беше броят на посетените от мен читалища. Така е, но на някои места липсата личи много повече отколкото на други. Някъде ми казваха “нямаме средства за киносалона, но се хванахме и с общи усилия ремонтирахме фоайето му и сега го използваме като репетиционна.” Другаде казваха – “няма средства.” Отивайки в едно читалище заварих председателя му в процес на боядисване. Каза ми, че с парите, които имат и помоща на хората от околността са успели да направят читалището им да изглежда добре. Другаде се оплакаха, че след ремонта младежи от квартала надраскали стените. Мисля си какво би се получило, ако се поканят въпросните младежи да нарисуват стените? Дали ще им се иска да драскат след това? И какво ли би станало, ако се помолят учениците в околните училища да дадат идеи за читалището? И защто само учениците? Може би всички хора от района? Може би така ще се оформи нещо като обществен клуб, където да се срещат живеещите наоколо. Така стигаме до последната за тази статия, гледна точка...

 
Обществото

Според Уикипедия в читалищата се прави “отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през '90-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове.”

Всичко това предполага участието на “хората от квартала”, тяхната осведоменост за събитията и въобще съществуването на читалище наблизо. Веднъж,  търсейки читалище в непознат за мен район, питах случайно минаващи наблизо хора, които не знаеха къде е читалището. След това, когато го открих, ми казаха “който иска ни намира, нямаме нужда от реклама.” На друго място ми обясниха: “не даваме салона под наем, използваме го за наши нужди само” или “не може да даваме салона под наем. Той е постоянно зает.” Може и така да е, но беше свободен, когато бях там.

На едно място ми се оплакаха: “училищата наблягат на извънкласните дейности и читалищата остават настрани”, а другаде ми казаха: “ние нямаме курсове за възрастни, всички са само за деца”…

Не мога да преценя дали читалищата работят добре с обществеността, но впечатлениеята ми от по-голямата част е за безлюдни места. В програмите има много курсове и уроци (предимно за деца), но не са толкова много събитията, които може да се посетят или предоставените възможности за изява на хора извън курсистите.

Място, където пенсионерите са винаги добре дошли да се видят и да прочетат по някой вестник и изложба във фоайе-репетиционна

Мрежата на читалищата е една изградена структура, съществуваща материална база, която трябва да се развива, да търси нови начини на привличане на хората. Начини да бъдат превърнати в истински центрове на обществото, особено в периферията, където те са почти единствените носители на култура. Въпреки, че читалищата са уникална институция, може би е възможно да се черпи от опита на институции като “community centers” и “art centers” по света, както и от по-новите, но по-приспособени към пазарните условия културни центрове, магазинчета-раборилници и други креативни места намиращи се в централните райони и тогава, един ден … киносалоните отново ще се върнат.

 

 

 

Библиография:

1. www.culturemap.bg
2. Уикипедия, свободната енциклопедия - http://bg.wikipedia.org/wiki/Читалище
3. Тълковен речник на думите в българския език - http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/читалище

 

Авторът предупреждава, че впечатленията му са на базата на посетените от него 35-40 софийски читалища и се извинява за допуснати неточности.

 

 

 

 

арх. Цветелина Панова